Тихо и мрачно

Тихо и мрачно е, аз съм самотен,
времето спряло е, няма ги дните,
но точно, когато е тъмно достатъчно,
зная, че мога да видя звездите.

А с тях самотата мигом изчезва,
преобличат нощта и създават магия,
и зареждам се бързо с нова надежда,
чувствата свои не мога да крия.

И отгоре звездите, толкова много,
всичките ярки и светли слънца,
осветяват пътеките, пътя разкриват
и успяват да срещнат самотни сърца.