Мълчаливо

Мълчаливо слушам тишината
и разбирам нейната същност,
различавам шума на водата,
разпознавам скритата външност.

Не приемам да мисля банално,
в безинтересното търся искрата,
безсмисленото е твърде реално,
непонятното е част от играта.

Умея да слушам в тишината
и чувам шума на звездите,
виждам дори в тъмнината,
усещам как бягат реките.

Дори да не чувам аз слушам,
дори да не виждам поглеждам,
така в тишината се вслушвам
и мрака изпълвам с надежда.