Живот

(безглаголно стихотворение)

Пеша през нощта
в свирепата зима,
сам на студа,
така, без причина.

С кучета, котки,
градски животни,
сравнително кротки
и странно самотни.

Живот тъмно-черен
на фона бял, снежен,
живот непотребен,
суров и небрежен.

А аз неугледен
на този фон леден,
объркан и беден,
но все пак железен.

С чувство едничко
в свят тънкостенен,
и въпреки всичко,
свят адски ценен.

Сам със студа
в красивата зима,
пеша през нощта,
така, без причина.

Оцени!