Фалшиво просветление

Не знаех да пазя туй що обичах
и в лятната жега дрехи обличах.
Не мислех за вчера, утрото чаках,
исках промяна, така не дочаках.

Сега съм различен, днес осъзнавам,
че днес си е днес, и днес си остава.
От вчера се уча за утре се стягам,
на грешките свои прошка не давам.

И всичко и нищо имам в душата,
очаквам да бъда сам пред тълпата,
която ще снеме от мене вината,
но може да иска в замяна отплата.

И пак се опитвам, всичко разбрал,
следва отново провал след провал.
Опит след опит с нова надежда
в дупката черна пак ме отвежда.

В бъдеще време живея, очаквам,
в минало време все се оплаквам.
Контрола загубих, питам защо,
след като правех само добро.

Отново не пазя туй що обичам,
в жегата лятна пак дрехи обличам.
Не искам другите с мен да повличам
и често копнея на тях да приличам.

Фалшиво просветление
5 (100%) 4 гласа