Страхът е наш съюзник

Страхът е чувство, което се грижи за нашата безопасност и ни помага в много случаи. Той ни кара да мислим и да преценяваме ситуациите, да се пазим. Без него бихме действали неразумно.

Всеки се страхува от нещо. Това чувство ни е вродено, то е създадено за самозащита. Само човек, който не е добре психически, не може да го изпитва. Да се страхувате не е проява на слабост, а на разум.

Въпреки, че много ни помага, страхът трябва да бъде контролиран и превъзмогван в много случаи. Когато се страхуваме, ние изпитваме първичните чувства, които изпитват всички животни в стремежа си да оцелеят. Но ние сме хора, ние се развиваме и точно това ни отличава от всички други същества на Земята. Потискането на първичното ни помага да вървим напред.

Въпреки това, не трябва да пренебрегваме страха, а да мислим. Той ни помага и е наш съюзник, ние сме длъжни да се ръководим от него, но същевременно да разсъждаваме и да преценяваме ситуациите, в които попадаме.

Ако си мислите, че човек трябва да е смел и да рискува понякога, знайте че сте прави. Смелостта също е много важна, но тя не отрича страха, а ни кара да действаме, въпреки че се страхуваме. Смелостта не е липса на страх, а неговото превъзмогване. Когато един човек влиза в огъня за да спаси някого, той се страхува, но преодолява това чувство и действа. Ако влезе в огъня без страх, значи не е смел, а луд.

Трябва да търсим златната среда и да не изпадаме в крайности. Не е добре нито да сме прекалено страхливи, нито безразсъдно смели.