Полезни ли са съмненията?

Всички хора изпитват съмнения. При някои дозата е сравнително малка, но при други тя прекрачва границите на нормалното. Какво всъщност представляват съмненията и дали ни вредят? Има ли полза от тях или трябва да се опитаме да ги изкореним от съзнанието си?

Със сигурност, ако подлагаме всичко на съмнение, ние много често ще загубим, защото няма да предприемем никакви действия за постигането на дадена цел, считайки я за обречена от самото начало. Напразните съмнения могат да ни накарат да се откажем, още преди да сме започнали.

Съмненията могат да бъдат и основателни. Понякога е възможно да ни предпазят от допускането на голяма грешка. Те ни карат да мислим и разсъждаваме. Без тях бихме приемали всичко на доверие. Помагат ни да взимаме решения и да се пазим от измами и провали. Не само, че не са излишни, а са задължителни.

Ако искаме да стигнем до истината, ние трябва да се съмняваме постоянно. Съмнението ни кара да търсим, то ни провокира да сравняваме фактите. С неговата помощ истината е много по-близо до нас, но дали искаме да я узнаем. Понякога хората предпочитат да вярват в това, което ги кара да се чувстват по-добре, а съмнението може да ги отведе до реалността.

Ако се съмнявате в някого, той най-вероятно ще го усети. Многократно подложените на съмнение хора, ще започнат да ви отбягват. Никой не обича всяка негова дума да бъде смятана за лъжа, никой не иска постоянно да бъде разпитван. От друга страна, хората се съмняват в тези, които го заслужават. Ако познавате добре човека, вие едва ли ще се усъмните в него. Всеки сам избира в кого да се съмнява и всеки заслужава съмненията на околните към себе си.

Ние решаваме в кого и в какво да се съмняваме. Нашият опит ни учи да преценяваме ситуациите и да взимаме възможно най-добрите решения. Ако не се съмняваме в нищо, ще се доверяваме наивно на всеки и ще бъдем лъгани многократно. Ако се съмняваме прекалено много, тогава можем да отблъснем околните. Границата между тези две крайности е много тънка, но е добре да я намерим и да не я прекрачваме в нито една от двете посоки. Междинното пространство между тези крайности е златната среда, която не бива да напускаме.

Оцени!