Лесно е да вярваш в чудеса

Хората избират лесното и в повечето случаи предпочитат свръхестественото пред фактите. Не всички, разбира се, но повечето го правят, макар и несъзнателно понякога. Търсят това, което ги кара да се чувстват по-добре, а не се интересуват от действителността. Предпочитат да живеят в заблуда и да се чувстват спокойни и защитени. Това е защитна реакция, те сами поставят параван пред себе си, за да се изолират от „лошата“ реалност.

Да изберете това, което ви харесва повече, пред реалността, е създаване на илюзия. Много хора не се интересуват от истината, а предпочитат душевното спокойствие. Те се заключват в един въображаем свят, който ги предпазва от „горчивата“ истина.

Така е по-лесно и ако погледнете в историята, ще видите, че почти на всичко е придавано магично или свръхестествено значение, но идва времето, когато науката си казва думата и истината излиза наяве. Много е удобно, а може би и приятно, да си представяме нещата, които не познаваме, в приказна и мистична светлина, но те всъщност не са такива. Някои се страхуват да си го признаят и дори не търсят истината. Предпочитат илюзията, която ги кара да се чувстват спокойни.

Много са случаите, при които някои хора пренебрегват фактите и научните доказателства, поставят стена пред себе си и се крият зад нея, като се опитват да запазят заблудата, с която се залъгват. Те усещат, че не са прави, но се страхуват. Не искат да повярват и дори не мислят за това, отбягват темата и се опитват да се концентрират върху нещо друго, за да не загубят своя изкуствено създаден и въображаем свят.

Вярата е една илюзия. Тя се характеризира с желанието на хората да изградят образ на нещо – такъв, какъвто искат да бъде. Вярата е на границата между надеждата и фактите. Хората, които вярват в нещо, не са убедени в него. Те са несигурни и се самозалъгват, че то е истинско. Правят го, за да се чувстват по-добре, опитват се да придадат стойност на нещата, които иначе биха били незначителни в представите им. Това не означава, че ако човек вярва в нещо, то не може да е истинско – напротив, може. Въпреки това, този човек не може да е напълно сигурен, защото няма достатъчно факти и доказателства, които да го потвърдят. Ако това нещо беше сигурно, той нямаше да вярва в него, а щеше да знае, че е така. Именно това отличава вярата от фактите – тя не е нещо сигурно, а се характеризира по-скоро с желанието, надеждата, мечтата, страха от истината или втълпяването на нещо, за което няма никакви доказателства.

Има хора, които не се задоволяват с вярата, защото тя е нещо несигурно и се характеризира с неистовото желание за изграждане на определен образ, който може да е коренно различен от действителността. Тези хора търсят доказателства и факти, не се страхуват от истината и я предпочитат пред илюзията. Не искат да живеят във въображаем и приказен свят с перфектно създадени идоли и персонажи.

Всъщност, повечето неща в реалността не са толкова „изключителни“, колкото някои хора искат, затова те ги визуализират в представите си по друг по-значим начин. Необяснимото винаги е карало хората да търсят нещо магическо, нещо свръхестествено, което да им покаже че не са обикновени. Фактите не могат да ни накарат да изкривим реалността, но необяснимото може да развихри нашето въображение.

Именно това е причината, хората които вярват в нещо, да поставят въображаема превръзка на очите си и да отричат истината, когато тя излезе наяве. Те губят своя свят, който така харесват. Разбират, че чудесата не съществуват, а това ги кара да се чувстват обикновени и „смъртни“.

Да вярвате в чудеса може би не е толкова лошо. Това е чувство, което най-вероятно ви кара да се чувствате по-добре, но искате ли го всъщност? Не е ли по-добре да търсите истинското и реалното, да приемате нещата такива каквито са, да се опитвате да им се радвате? Няма ли да е по-добре, ако се интересувате повече от истината, отколкото да насърчавате илюзията? Може би нещата не са толкова обикновени и прости, колкото ни изглеждат? Може би не е нужно да се стимулирате допълнително, за да ги харесвате? Загледайте се в нещо на пръв поглед обикновено и ще откриете силата му, без да е нужно да се самозалъгвате! Усетете природата, вижте слънцето, луната, планините и моретата. Всички тези неща са напълно реални, но същевременно са изключителни и уникални, трябва само да откриете силата и красотата им.

Не е нужно да се самозалъгваме, за да се чувстваме по-добре. Можем да се научим да приемаме истината и да виждаме нейните качества.

Оцени!