Емоциите и разсъжденията

Емоциите и разсъжденията са две противоположности. По-емоционалните хора разчитат повече на чувствата си, отколкото на трезвата преценка. От друга страна, мислещите хора взимат своите решения на база разсъжденията си. И двата варианта не са лоши, но от тях може да се определи типа на човека – по какъв начин той гледа на живота, как взима решения, от какво се влияе и т.н.

Емоционалните хора не мислят, а чувстват. Те се влияят от хормоните си и предпочитат да действат импулсивно. Тези хора са чувствителни и често могат да преминат от едно настроение към друго. Емоционалните хора искат да живеят, да усетят живота и да му се наслаждават, но и много страдат, когато се случи нещо лошо.

Мислещите хора винаги търсят логично обяснение във всичко и се опитват да действат по възможно най-правилния начин. Те се доверяват по-скоро на разсъжденията и изводите, до които са стигнали благодарение на опита и знанията си. Според тях е много по-добре ситуацията да се анализира и да се действа предпазливо, с преценяване на рисковете, отколкото емоциите да са водеща сила.

Естествено, това са две крайности и никой не може да изпадне в едната или другата. Емоционалните хора също мислят и разсъждават. Мислещите хора имат емоции, които често ги карат да правят необмислени постъпки. Всички ние сме човешки същества и понякога не можем да се контролираме напълно и правим необясними за нас неща, подтикнати от генетично заложени „сили“.

Емоциите са присъщи за хората, но често влияят на правилната преценка, въпреки че понякога е възможно именно заради тях да се постигне по-голям успех, защото невинаги събитията могат да се предвидят, колкото и да се разсъждава върху тях. Чистите разсъждения, при които емоциите са сведени до минимум, се наричат мъдрост. Колкото по-малко са емоциите, толкова мъдростта е по-голяма. Малко хора могат да достигнат до такова състояние, присъщо по-скоро на компютрите. Изкуственият интелект не се влияе от емоции – той преценява всяка ситуация и анализира всички възможни варианти. Именно поради тази причина човешкият ум не може да се сравнява с него. Мъдрите хора успяват да сведат емоциите си до минимум и се осланят единствено на разсъжденията си. Те могат да потиснат чувствата и да дадат предимство на мислите, но никога няма да бъдат като компютрите, които изпълняват команди и разсъждават машинално.

Емоциите често ни пречат, но благодарение на тях съществуваме. Еволюцията ни е създала такива, за да можем да живеем заедно, да общуваме и да действаме групово. Въпреки това, от милиони години сме се отделили от животните и сме започнали да се развиваме в коренно различна посока – посоката на разума. От една страна изпитваме примитивни чувства, от друга се стремим да се усъвършенстваме мисловно.