Опашката на котката

Една котка не харесвала опашката си. Все си мислела, че е много рошава и голяма, тънка и безлична, прекалено къса или прекалено дълга. Постоянно се опитвала да я променя, а като излизала навън, винаги си представяла как всички я зяпат в опашката.

Започнала да излиза все по-рядко, защото не можела да понася подигравките на другите котки. Те не ѝ казвали нищо, но тя знаела какво си мислят.

Котката решила да прегризе опашката си и да се отърве от мъките. Събрала сили и го направила. Излязла гордо навън, а другите котки я гледали ужасени. Разпитвали я: – Какво ти се е случило? – Къде ти е опашката?

Всъщност, опашката била съвсем нормална, като на всички други. Никой не и обръщал внимание. Тя била различна само в собственото ѝ съзнание. В опита си да не се отличава, котката се превърнала именно в такава.