Нещастният човек

Един човек нямал цел в живота си. Бил отчаян и вече не знаел какво да прави. Непрекъснато се чувствал зле, защото каквото и да започнел, все се проваляло.

Един ден той решил да се самоубие, защото не виждал никакъв смисъл от съществуването си. Качил се на висок мост с мисълта да скочи от него. Видял го един старец и го питал какво смята да прави. Човекът му обяснил, а стареца се усмихнал и казал:

– Това, което се каниш да правиш е излишно. Чувстваш се така, защото не разбираш ситуацията, в която се намираш. Ела с мен и ще ти покажа каква е целта ти в живота.

След като чул думите на стария човек, самоубиецът решил да види какво ще му покаже той. Отишъл с него в дома му, откъдето взели едно малко дръвче за засаждане. Старецът изкопал дупка, поставил в нея дървото и казал:

– Ела отново тук след един месец, за да ти покажа пак!

Човекът се разочаровал, защото не разбрал нищо, но все пак решил да изчака. След като времето минало, той отишъл при възрастния си „спасител“, който отново го завел до засаденото дръвче. То било пораснало и добре закрепено в земята. Старецът бил подготвил голяма метална скоба, малко по-висока от дървото. Забил я от двете му страни, така че да го покрива отгоре. След това казал:

– Ела отново тук след един месец, за да ти покажа пак!

Човекът не разбрал нищо, но любопитството му надделяло и решил да изчака. След като времето изминало, той отново се върнал на същото място и видял, че дървото е заобиколило металната скоба, която му пречела да расте. То се било извило настрани и пораснало над нея. Тогава старецът обяснил:

– Дървото живее, без да задава въпроси. То не се оплаква и не търси причина за съществуването си. Неговата единствена цел е да расте, докато стане голямо дърво, да цъфти и да ражда плодове, които да създават други дървета. Когато поставих скобата над него, то я заобиколи и продължи да расте. Ако бях сложил още една, дървото щеше да заобиколи и нея. Твоята цел е същата като неговата. Не е нужно да си задаваш въпроси, защото няма да намериш друг отговор. Вместо да се самосъжаляваш, можеш да направиш като дървото – да „заобиколиш“ лошите си мисли и да продължиш напред. Когато имаш проблеми, трябва да се бориш докрай и да не се предаваш. Дървото нямаше да се спре пред нито една скоба. То нямаше да търси причината за нейното съществуване, нито щеше да се оплаква.

Човекът разбрал какво има предвид стареца, прибрал се вкъщи и решил да гледа по друг начин на живота. От тогава той се чувствал много по-добре, въпреки че всичко било същото и нещата се случвали постарому. Променена била само гледната му точка за живота.