Мързеливият чирак

Едно момче станало чирак на добър майстор шивач. Баща му искал то да изучи занаята, за да изкарва прехраната си с него. Детето не било толкова заинтригувано и често лъжело, че е било при своя учител. Предпочитало да лежи под някое дърво и да мързелува, докато другите се трудят.

Един ден баща му го повикал да зашие скъсания му панталон. Момчето не знаело какво да направи. От малкото си посещения при шивача не помнело почти нищо. Зашило дупката по памет и импровизирало, за да избегне наказанието. Надявало се шева му да издържи, за да не предизвика съмнение.

Бащата не обърнал голямо внимание и обул панталона. Носил го няколко месеца, без да има проблеми с него. Веднъж минавал покрай шивача и решил да го попита как се справя сина му. Показал му шева и поискал неговото мнение. Шивачът се усмихнал и казал:

– Не се карай на сина си, защото благодарение на своя мързел той е направил грешка. Зашил е панталона неправилно, но е открил нов метод за шиене, който е многократно по-здрав от всички използвани досега. Ако го беше зашил по стандартния начин, шевът нямаше да издържи толкова дълго. Момчето има уникалната дарба да открива. То не бива да се насилва да запаметява измисленото, а да се насърчава да търси новото.