Гладната кокошка

Една кокошка била хранена от стопанина си само с овес. Тя не се притеснявала от този факт и дори не знаела за съществуването на житото, докато не разбрала, че кокошките на съседа го ядат.

Житото се превърнало в нейна мечта. Тя го сънувала и постоянно мислела за него. Не се интересувала от нищо друго и непрекъснато се оплаквала. Ядосвала се, че се е родила в този двор, а не в онзи на съседа, където всички живеят по-добре. Завиждала на чуждите кокошки и искала да бъде като тях.

Житото се превърнало в основен приоритет за кокошката. Тя не можела да си обясни, защо за едните има, а за другите не. Чувствала се потисната и отчаяна.

Един ден стопанинът на двора купил пълен чувал с жито. Кокошката не повярвала на очите си. Тя виждала мечтата си осъществена. Била само на крачка от нейното сбъдване. Втурнала се и започнала да кълве. Била толкова щастлива, че едва ли е имало по-щастлива кокошка на света в този момент.

Стопанинът започнал да храни кокошките си само с жито. Нашата героиня вече не се замисляла какво яде и не се интересувала от това. Житото се превърнало в ежедневие за нея, докато един ден не научила, че съседа е започнал да храни кокошките си с царевица.

Оцени!