Две гледни точки

Малкото на антилопата се опитваше да се изправи. Крехките му крачета все още не бяха свикнали да носят тежестта на тялото, но то успя да се надигне. Антилопата бе много щастлива и се радваше, че вече има свое дете. Сега трябваше да го научи на всичко, което знаеше за живота. Да му покаже къде има вода и къде е най-безопасно за него.

Лъвицата имаше едно лъвче, което не бе яло от няколко дни. Тя беше ранена и не можеше да му осигури храна. Лъвчето нямаше как да се справи само. Лъвицата знаеше, че то едва ли ще оцелее. Тя не бе способна да догони и повали друго животно. Вече беше започнала да се примирява със съдбата.

Малкото на антилопата ставаше все по-бързо. То подскачаше и се радваше. Искаше да разгледа и изучи всичко наоколо. Дори и незначителните неща му бяха интересни.Антилопата не откъсваше поглед от него.

Лъвчето ставаше все по-изтощено. Едва ли щеше да преживее нощта, ако майка му не намери храна. То не осъзнаваше това, но тя го знаеше много добре. Лъвицата щеше да се съвземе след няколко дни, защото раната на крака ѝ зарастваше, но тогава вече щеше да е късно за малкото.

Докато антилопчето играеше, то се отклони от погледа на майка си. Отдалечи се и започна да се оглежда с надеждата да я намери. Видя я в далечината. Тя го забеляза и започна да го вика.

Лъвицата бе загубила всякаква надежда, докато не видя една малка самотна антилопа, без никой, който да я защитава. Тя реши да направи опит. Това беше последен шанс. В този момент щеше да се разбере, дали малкото лъвче ще оцелее. С последни сили лъвицата догони малката антилопа, скочи и я захапа за гърлото.

Голямата антилопа видя какво се случи и не посмя да се доближи. Вече беше късно, а тя не можеше да направи нищо. За един миг всичко се промени.

Лъвицата беше много щастлива. Лъвчето започна да яде и да възвръща силите си. Животът му бе спасен.